Любими цитати, размисли и страсти :)

Ето някои от "Портретът на Дориан Грей"-Оскар Уайлд:

"Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане."

"Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб."

"В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо."

"Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си —заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят."

"Нищо не лекува така добре душата както вълненията, а от вълненията може да ни излекува само душата."

"Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш."

"Да обичаш значи да надминеш себе си."

"Очите на хората гледали нависоко, но виждали съвсем малко по-надалеч от животните със сведени глави; сърцата на хората се извисявали, но въпреки това сърцето можело само да се надява, защото денем кръгозорът му се ограничавал от небето, а нощем,когато погледът му стигал до звездите, то ослепявало за близките неща дотолкова, че мъжът едва различава силуета на собствената си жена в сенките на дома си, въпреки че може да види звезди, чиято далечна светлина пътува стотици негови животи, преди да целуне очите му." Орсън Скот Кард - "Рожби на съзнанието"

"Some things I can teach you. Some you learn from books. But there are things that, well, you just have to see and feel."
Khaled Hosseini A Thousand Splendid Suns


"Величието поражда завист,завистта води до злоба,злобата бълва лъжи"
Дж.К.Роулинг


"A dream you dream alone is only a dream. A dream you dream together is reality."
John Lennon


"Dogs never bite me. Just humans."
Marilyn Monroe


Парите са добри прислужници, но лоши господари.
- Френска поговорка


Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятия.
Естественото, свободно същество се покрив с тежката броня на егото. И чак след години
инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство.
Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо
пронизва сърцето ни, сякаш сме си спомнили рая. От този ден нататък… ние ставаме търсачи.
ПЕТЕР МАТИСЕН


Не търси следи от стъпките на древните,
търси онова, което те са търсили.
БАШО



Само повърхностните хора не съдят по външния вид.
ОСКАР УАЙЛД



Когато танцувам — танцувам, когато спя — спя, и ако в един миг, докато се разхождам сам в
някоя красива овощна градина, мислите ми внезапно се зареят към далечни теми, в следващия
момент отново ги насочвам към разходката, към градината, към сладостта на тази самота,
към себе си.
МОНТЕН

" Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира
се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много
по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен
похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен
две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога
да мълчи. Защото е моята роза."

Антоан дьо Сент Екзюпери , "Малкият принц"


Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно
изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се
сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или
утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена
поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това
са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде.
Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял
люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.

Оскар Уайлд, "Портретът на Дориан Грей"


"...По-добре да останеш гладен,отколкото да останеш сам.Защото,когато си сам-не говоря за
самотата,която сами сме избрали,а за тази самота,която сме принудени да приемем,-сякаш
преставаш да бъдеш част от човешкия род.
Но има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого и да
го караш да се чувства така,сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот."
Паулу Коелю


"Котката гледа човека с презрение, кучето с възхищение, а само прасето го гледа право в
очите и вижда свой равен."


"Човек лесно си създава приятели,без да е нужно всеки ден да бъде с тях.Когато се виждаме
постоянно с едни и същи хора те се превръщат в част от живота ни.А когато станат част от
живота ни,започват да искат да го променят.И ако не сме такива,каквито те искат да
бъдем,се сърдят.Защото всички смятат,че знаят как точно да изживеем живота си."
"Алхимикът"-Паулу Коелю


На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и
друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита
безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е
животът.

"Граф Монте Кристо", Александър Дюма-баща


"...бедността не е порок,но нищетата,нищетата е порок.В бедността вие може да запазите
вроденото си благородство,но в нищетата-никога и никой.За нищета ви гонят не с пръчка,а с
метла ви измитат от човешкото общество,за да е по-оскърбително.И справедливо е,защото
изпаднал в нищета,пръв съм готов сам себе си да оскърбя..."
"Престъпление и наказание"-Достоевски

Войнът на светлината паднал в дълбокия черен кладенец
и в безизходицата си се обърнал към Бог:
"Учителю, в беда съм, отчаян съм... какво да правя?"
Бог се появил и казал " Помни човек се дави не защото е паднал във водата, а защото е останал под нея "

"Всяка вечер под звездното небе двамата се срещат, сливат се за миг и се разделят отново. Кратък миг щастие, заплащан с много болка.И този кръговрат се повтаря от самото Сътворение. Всяка нощ, в продължение на векове и ери, брегът чака своята морска любима, пътувала по целия свят, но в крайна сметка, завръщаща се при него.
Те се обичат с любов неподвластна на времето, на стихиите, защото те самите са една голяма стихия. Всеки път щом брегът потъне в солената прегръдка на вълната, тя му разказва за своите пътешествия, за нещата, които е видяла, за всяка мида, която е погалила..."

Ели,много добри си подбрала!А моето откъсче е от неизвестен автор,ще ти пратя сега на лични цялото.Ще ти хареса
А това за кладенеца е на Коелю от "Войнът на светлината".

Не съм и аз Този цитат ми го каза един много скъп за мен човек и съм го цитирала по памет

Може да я прочета някой ден, аз засега съм го загърбила него като автор, нещо ми опротива и Алиенде така.

" - Ако си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него - каза Нейтли.
- Ако си заслужава да умреш за едно нещо - отговори кощунстващият старец - сигурно си заслужава и да живееш за него."
Параграф 22

" - Защото е по-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене - отвърна Нейтли с тържествуваща и възвишена убеденост. - Предполагам сте чували тази поговорка?
- Да, разбира се, чувал съм я - разсъждаваше на глас коварният страец, като пак се усмихна. - Но май сте я запомнили наопаки. По-добре да живееш прав, отколкото да умреш на колене. Такава е поговорката.
- Сигурен ли сте? - запита Нейтли, сериозен и смутен. - Струва ми се, че има повече смисъл както аз я казах.
- Не, има повече смисъл, както аз я казах."
Параграф 22

Много добра книга между другото, който не я чел да запълни пропуска.

"В погледа й гореше омраза, каквато дори не можех да си представя — човек би умрял само като я погледне в очите."
"Патрулите"

От Хари Потър:
"Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно."

"Твоята най-голяма сила е способността ти да изпитваш такава болка."

Star Wars поредицата от Тимъти Зан :
"Признание, извинение и прошка - това са инструментите, които приятелите използват, за да съборят стените и да ги превърнат в мостове. "


"Граф Монте Кристо":
-Помниш ли баща си, Хаиде?
Девойката се усмихна.
-Той е тук и тук – отвърна тя, като сложи ръка върху очите и сърцето си.
-Ами аз къде съм? – запита усмихнато Монте Кристо.
-Ти – отвърна тя, - ти си навсякъде.


Хрониките на Амбър :
- "Да, но чудя се... Имам странното усещане, че повече никога
няма да те видя. Сякаш съм един от онези второстепенни герои
в евтина мелодрама, които свалят от сцената, без дори да са
научили развръзката.
- Мога да разбера точно как се чувстваш - отвърнах аз. -
Моята собствена роля понякога ме кара да искам да удуша
автора. Но погледни на нещата и от другата страна: отвътре
историите рядко се развиват според очакванията ни.
Обикновено това са червясали дребнави фарсове и когато
накрая всичко се разкрие, нещата се свеждат до най-първични
подбуди. Често пъти е много по-добре просто да задържим
догадките и илюзиите си..."


- "Хората се съдят по действията и последствията от тях. Всичко останало е само евтино чувство за морално превъзходство, при мисълта колко по-хубаво би постъпил ти в същия случай....затова всички подобни преценки ги оставям на небесата. Аз не съм квалифициран..."

- "Така е в живота - довери се и ще те предадат, не се доверявай и ще предадеш сам себе си."

- „Мъчително е, ала като че ли изпитвам нужда да обобщя всичко така. Вие… аз… ние изглежда сме се променили и преди отново да се гмурна в живота, ми е необходим този последен поглед назад.”

- "Преминаването от човешки облик към друг, по-странен и може би чудовищен, последвано от възвръщането на първоначалния вид, е действие, което някои биха определили като противно. А не би трябвало. Нима всеки един от нас не го прави всеки ден по един или друг начин?"


"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..."
Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")


"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"


И аз подозирам, че стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи. Може да са съвършено лични, но те ни свързват със света. Те са майката на всяко творчество, те придават разликите на отделните индивиди. - Джон Стайнбек - На изток от рая
В света се извършват чудовищни промени, техните сили могат да очертаят едно бъдеще, чийто лик да е още непознат. Някои от тези сили ни се струват зли може би не защото са такива, а защото имат власт да унищожават неща, които сме смятали за добри
Нашият вид, човешкият, е единственият съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие — ума и духа на отделния човек. Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.
"на изток от рая"


То - Стивън Кинг
"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш: хора, които изграждат дома си в сърцето ти."

"По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо...Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?...ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е че щастливият край се среща често, невероятно често и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог."
"То" /Стивън Кинг/


"Само децата знаят какво търсят!"
"Малкият принц"

"Не си ли поглеждала надолу към накой малък град и да си помисляла, колко много прилича на мравуняк, пълен със слепи същества, които си мислят, че жалкият им ежедневен малък свят е реален? Виждаш светещите прозорци и това, което ти се иска да си помислиш е, че може би съществуват много интересни истории, скрити зад тях, но това което знаеш е, че те всъщност са едни тъпи, тъпи души, елементарни потребители на храна, които си мислят, че техните инстинкти са емоции, а нищожните им животчета, по-важни от полъха на вятъра. "
"Музика на душата"


"Той ги уби с обичта им. Те се обичаха. Сега виждаш ли как е било?... Ето така е всеки ден по целия свят."
Зеленият път - Стивън Кинг


"Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една: онази, която ще ни унищожи."
"Вероника решава да умре" - Паулу Коелю


"И точно там Дик научи нещо повече - превратността на живота и съдбата: враждебността на вселената към човека; необходимостта бързо да съобразяваш и да действаш, да виждаш и знаеш, да бъдеш умерен и решителен, мигом да се приспособяваш към внезапните промени в съотношението на силите, които управляват всичко живо. И точно там, над обезобразените и смазани останки на този, който само миг преди това беше негов другар, той разбра, че не трябва да се доверява на илюзиите и че единствено действителността никога не лъже."
Джек Лондон - "Малката стопанка на голямата къща"


"Защо е тая жажда за живот ? Той е игра, от която нкой не излиза победител. Да живееш, значи тежко да се трудиш и да страдаш,докато те издебне и ти натежи старостта, и тогава отпускаш ръце върху студената пепел от угасналите огньове. Трудно е да живееш. Детето се ражда с мъка, старецът с мъка изпуска последния си дъх и всичките ни дни са изпълнени със скърби и грижи; и все пак човек отива към отворените обятия на смъртта без желание, спъва се, пада, озърта се назад и се бори до сетния дъх. А смъртта е добра. Само животът и всичко свързано с живота причинява страдания. Въпреки това ние обичаме живота и мразим смъртта!"
Джек Лондон - "Мъжството на жената"


“Нещастни създания! Ако е грешно да ги обичаме, поне можем да ги съжаляваме. Вие съжалявате слепеца, който никога не е видял слънчевите лъчи, глухият, който никога не е чувал звуците на природата, немия, който никога не е могъл да даде гласност на своята душа, а под фалшивия предлог за добродетелност не искате да съжалите слепотата на сърцето, глухотата на душата, немотата на съвестта, които замъгляват разума на нещастницата и въпреки волята и я правят неспособна да различи доброто, да чуе Господа и да заговори на чистия език на любовта и вярата.”
"Дамата с камелиите", Ал. Дюма-син


"Човекът е единственото животно, което притежава вина."-Дж.Стайнбек , "На Изток от Рая"

451 градуса по Фаренхайт
Рей Бредбъри:
"Казват, че съм била необщителна. А това е толкова странно. Аз всъщност съм много общителна. Но всичко зависи от това какво разбираш под общуване, нали? Според мен общуването е да мога да ти говоря за ей такива неща - тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор - или пък да приказваме за това колко странен е светът. Но знаеш ли, ние никога не задаваме въпроси или поне повечето от нас не задават никакви въпроси. Просто ти набиват отговорите един след друг - фрас, фрас, фрас. Според мен това не е общуване. Това е само някаква фуния, през гърлото на която изливат много вода, и на нас ни казват, че това е вино, а то не е.."


'Когато хората те попитат на колко си години, винаги отговаряй, че си седемнадесетгодишна и побъркана'


'Защото Вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувства нищожен и самотен. Зная, опитвал съм го - по дяволите всичко!'


'Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея.'

'Знаете ли, че книгите миришат на индийско орехче или на някаква друга подправка от далечна страна? Когато бях малък, така обичах да ги мириша. Господи, колко хубави книги имаше едно време, преди да позволим да ги унищожат!'

'Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.'

'Защото днес всеки знае, твърде уверен е, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам. Няма никакви последствия, никаква отговорност. Бедата е там, че има! Когато дойде времето да изпиташ на гърба си последствията, вече е много късно.'

'Колко пъти може да потъне човек и все пак да остане жив?'

'Дай на човека няколко строфи и той започва да си мисли, че е всемогъщия господ бог'

"И вътре в душата на човека, който някога осъдил едно момче заради детските му сълзи, непознатият се смеел ли, смеел."
"Очите на дракона", Стивън Кинг


"Може би така се разпознават самотните хора - винаги ще измислят нещо, с което да се занимават в дъждовните дни. Винаги можете да ги повикате. Те винаги са вкъщи. Винаги, по дяволите."
Стивън Кинг; "Кристин"


"Дори да знаех какво да кажа, сигурно нямаше да му го кажа. Думите унищожават обичта; един писател може да каже сума ти неща, но мисля, че това е така. Ако кажеш "сърна", не й желаеш зло, но тя изчезва с едно мятане на опашката. Думата уврежда. Обичта не е това, което някои задници, поети като Маккуин, искат да мислиш, че е. Обичта има зъб, те хапят, раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани на обичта. Точно обратното - там е работата. Ако раните заздравеят, думите умират с тях. Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така."

"Приятелите идват и си отиват от твоя живот като помощник-келнери от ресторант, забелязал ли си? Ала когато мисля за оня сън, за телата под водата, които ме дърпат неумолимо за краката, станалото ми изглежда нормално. Някои потъват, това е. Не е честно, но се случва. Някои потъват."
Стивън Кинг,"Тялото"


Накрая ми кажете... - рече Хари - това тук истинско
ли е? Или се случва вътре в главата ми?
Дъмбълдор го озари с усмивка и гласът му прозвуча в
ушите на Хари силен и ясен, макар че ярката мъгла отново
се спусна и замъгли силуета му.
- Разбира се, че се случва вътре в главата ти, Хари, но
защо, да му се не види, това да означава, че не е истинско?
из "Хари Потър и Даровете на Смъртта" Дж. К. Роулинг


Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…”- Единадесет минути


"Цялата Вселена. Видял бе цялата Вселена да се простира в
безкрайността около него - всичко. И заедно с това бе дошла твърдата н
непоклатима увереност, че той е най-важното нещо в нея."

"Понякога трябва да причиним болка на някого,
за да разберем, че го обичаме..."

"Чудно и неразгадаемо същество е човекът! Когато ближният ти е по-добре от тебе, ти му завиждаш, а понякога си готов и на подлост, зада му напакостиш, но изпадне ли в беда, злобата ти отстъпва място на съжалението."
Фаталната запетайка
Бомба със закъснител - Максим Асенов


Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай."
Паулу Коелю ,Петата планина


Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа."
Паулу Коелю ,Петата планина

Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението и."
"Мъртвата зона"
Стивън Кинг

"Луната простира сребърната си лунна пътека върху морето и ме кани да тръгна по нея. По нея разстоянията се загубвали и сама ме носела до теб. Страх те е да вървиш по тази измамна пътека - не знаеш на къде те води - нагоре към щастието или надолу към дъното на морето.. "


"Погали душата ми с прашец от музиката на сто плачещи цигулки.Оцвети ме."

Паола Киари разсъждава за италианските мъже:

„Тези, които са добри, са грозни.

Ако са красиви, са лоши.

Ако са красиви и добри, са гей.

Ако са красиви, добри и хетеросексуални, са женени.

Aкo не са кой знае колко хубави, но са добри, нямат пари.

Неособено красивите, добри и с пари си мислят, че си с тях за парите им.

Красивите, но без пари са с теб заради парите ти.

Красивите, неособено добрите и умерено хетеросексуалните не те смятат за достатъчно хубава, че да си с тях.

Ако те смятат за хубава, добри са и имат пари, са подлеци.

Умерено симпатичните и благосъстоятелни мъже, които са и умерено добри, са срамежливи и никога не взимат инициативата в свои ръце!

Мьжете, които не взимат инициатива, губят интерес към теб, ако ти я вземеш.

Ако си нежна с тях, те смятат за глупава.

Ако пък не си, значи си безчувствена.

Ако не се грижиш достaтъчно за външния си вид, си запусната.

Ако пък се грижиш прекалено, значи искаш да сваляш други мъже.

Ако не работиш, си една обикновена домакиня.

Ако работиш и дори печелиш повече от тях, ги е яд на теб.

Ако плащат винаги те, ги експлоатираш.

Ако плащаш ти, се чувстват унизени.

Ако спиш с тях, не си сериозна.

Ако не спиш, значи не ги обичаш.

Ако те правят кариера, значи са способни.

Ако ти правиш кариера, значи си преспала с шефа.

Ако те излизат и с други жени, то е, защото мъжката натура е такава.

Ако ти излизаш и с други мъже, значи си невярна.

Ако излизаш с мъж без пари, си глупава.

Ако излизаш с милиардер, си опортюнистка.

Ако на 30 години още не са женени, се превръщат в много търсени ергени.

Ако ти на 30 години все още не си се омъжила, значи вече си изпуснала влака.

Ако си в лошо настроение, си невротичка.

Ако те са в лошо настроение, горките, не ги разбираш.

Ако си грозна, не те удостояват и с поглед.

Ако си хубава и интелигентна, се страхуват от теб.

Ако ти слагат рога и още си с тях, значи си глупава.

Ако ти сложат рога и им кажеш да си гледат работата, значи не проявяваш търпение.

Ако имат любовница, то е, защото вкъщи не намират това, от което се нуждаят.

Ако ти имаш любовник, значи си проститутка.

Ако те излизат с доста по-млада жена, браво, браво, браво!

Ако ти излизаш с доста по-млад мъж, значи имаш нужда от някаква „услуга“.

Ако са непоносими, опитай се да ги разбереш, защото са имали тежък ден.

Ако ти си непоносима, значи си в цикъл.

Как да ги разбереш, след като и самите те не могат да се разберат?“

.... тези размисли много ми допаднаха .... и са верни да му се не види

"Никога не обещавай любов,която не можеш да дадеш.Не изричай думи в,които сам не можеш да повярваш.Не протягай ръка за милувка,щом от нея лъха студ.Не тръгвай по-път по който се страхуваш да вървиш."
Станимир Пенчев


"Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни."
"ЗАХИР" Паулу Коелю


" Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чуствата, а за чуствата е безразлично кой е прав " . - " Живот на заем ", Ерик Мария Ремарк


"Човекът е като картонената кутия. Опиташ ли да промениш формата й, я смачкваш!"
Цветан Северски, "НАКАЗВАМ ТЕ С ЛЮБОВ"


Хорхе Букай - Приказки за размисъл!
ИСКАМ.ИСКАМ.ИСКАМ.


Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно!


"Започнах да обиквам тукашния живот с неговата непринуденост и свободно време, хората с тяхното добродушие и щастливи усмихнати лица... Не можеш да си представиш с какъв стръвен интерес гледам на бъдещия си живот, колко богат ми се струва той и колко значителен. Аз ще си построя къща на моя коралов остров, ще живея там, ще се грижа за дървета си, ще извличам копрата от кокосовите орехи по същия начин, по който са я извличали безброй години, ще отглеждам всякакви растения в градината, ще ловя риба. Ще и имам достатъчно работа, за да запълвам времето си, но не и чак толкова много, че да затъпея. Ще имам книги, ще имам Ева, ще имам деца, надявам се, и преди всичко ще имам безкрайното разнообразие на морето и небето, свежестта на утрото, красотата на залеза и пищността на нощта. Ще си направя градина в предишния пущинак. Ще създам нещо. Годините незабелязано ще минат и когато остарея, вярвам, че ще мога да се огледам назад и да видя след себе си един щастлив, обикновен и мирен живот. По този скромен начин аз също ще съм изживял красотата."
Самърсет Моам

"Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали имаш смелост да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко си години.Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, заради мечтите си, заради приключението да бъдеш жив?
Не ме интересува! Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали си се докосвал и как, до собствената си мъка- оставаш неограничаван от препятствията на живота си или се свиваш и се затваряш от страх да не се повтори болката-нейния ужас на вълнение.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката -моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или прикриваш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта-моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш удоволствието да те изпълни изцяло-до последната ти клетка, без да ме предупреждаваш да съм внимателна, разумна или да помня ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си , и дали можеш да понесеш обвинението че си “предател “непредавайки собствената си душа.
Не ме интересува дали ми вярваш и колко.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и дали заслужаваш доверието ми .
Не ме интересува как изглеждаш.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата дори когато ТЯ не е красива всеки ден .
Не ме интересува тържеството на триумфа ти.
Искам да знам дали можеш да живееш със собственото си поражение или моето, и все пак да си в състояние да застанеш да рискуваш отново.
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на нещастието, отчаянието и тъгата-там някъде в душата ти-изтерзана и наранена до кости , и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!
Не ме интересува къде и какво си учил!
Искам да знам какво те поддържа отвътре когато всичко се руши, дали се примиряваш или се бориш-ако трябва дори и с нокти и зъби докрай!
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти!
Не ме интересува твоята клетва за вярност и обич.
Искам да знам дали ти си човека на честта, заслужаващ цялата ми любов и стремление!Дали ти си всичко за мен-моята Мечта, моята Вяра или моята Магия!"

"Понякога е обич да си тръгнеш от хората,които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен и заминаваш тихо без въздишки
и знаеш,че след теб не ще затичат
дори за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла...
Но има нещо страшно-
да осъзнаваш, когато си отиваш,
че хората, които тук оставяш
без теб са малко по-щастливи..."


“Личността на любимия винаги си остава непозната за нас, най-вече защото ние самите влагаме много от себе си в нея.”
Неизвестен автор

“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и отвреме навреме да се притопля.”
Неизвестен автор


“Повечето хора обичат с експлозивна смес от нарцисизъм и неукротени емоции. Затова и много бракове се разпадат.”
Неизвестен автор


“Любовта няма да те направи силен. Трябва да си силен преди да започнеш да обичаш.”
Неизвестен автор


“Постоянен в любовта и постоянно влюбен са две различни неща.”
Волтер


"След сто години няма да е от никакво значение каква е била банковата ми сметка,в каква къща съм живял и каква кола съм карал.Но светът може да е различен,защото съм бил важен в живота на едно дете"

Анонимен,из"Семейна мъдрост от Монаха,който продаде своето ферари"


"- Обичам те.
- Но аз съм лош.
- Защото си лош..."

Джон Стайнбек "На изток от рая"

"Някои от нас страшно много обичат мълчанието.
Хубаво е да си придънна риба.
Сигурно е да си придънна риба.
Какво от това, че нежното раче върви винаги назад?
Какво от това, че делфините плачат от унижение?
Какво от това- щом при теб е тъмно и тихо,
щом пълнолунието не ти пречи да спиш;
щом си добре прикрит от безмилостните човки на лешоядите
щом няма опасност да паднеш
винаги си живял на дъното...
ама ти наистина си щастлива риба!
Не те щипят очите, когато четеш поезия,
не пушиш, а и алкохол избягваш,
за да не навредиш на здравето си.
И изобщо не се заблуждаваш, че
онази...ееей там, най-зелената звездичка е твоята.
затова пък се стремиш да създадеш
възможно най-многобройно и наподобяващо теб поколение.
Хубаво е да си придънна риба.
Сигурно е да си придънна риба.
и хич не се страхувай от оня старец на Хемингуей.
Такива като теб отдавна обърнаха палавата му лодка.
А мълчанието?
То старшно много обича някои от нас...."


„...Човекът, разбира се, не е здраво и трайно образувание, той е по-скоро ОПИТ и ПРЕХОД, не е нищо друго освен ТЕСЕН, ОПАСЕН МОСТ МЕЖДУ ПРИРОДА И ДУХ. Най-съкровеното му предопределение го тласка към духа, към бога, най-съкровеният копнеж го тегли назад към природата, към създателката: между двете сили страхливо се люшка тръпнещ, неговият живот.”


"Раждането е последният миг, в който човек е свободен!"


"Трябва да кажа няколко думи за страха. Това е единственият истински враг на живота. Само страхът може да надвие живота. Той е хитър, коварен противник - о, колко добре знам това! Няма никаква почтеност, не зачита закони и условности, няма милост. Търси най-слабото ви място и го намира със завидна лекота. Винаги тръгва от съзнанието. В един момент се чувствате спокойни, самоуверени, щастливи. В следващия страхът, маскиран като ненатрапчиво съмнение, се промъква в съзнанието ви като крадец. Съмнението се сблъсква с недоверието и последното се мъчи да го пропъди. Но недоверието е слабо въоръжен пехотинец. Съмнението го отстранява без проблем. Започвате да се тревожите. На помощ идва здравият разум. Ставате по-уверени. Здравият разум е отлично екипиран и въоръжен по последната дума на техниката. Но за голямо ваше учудване въпреки превъзходната си тактика и поредица от безспорни победи той е повален. Чувствате се слаби, разколебани. Тревогата ви придобива страховити размери.
След това страхът се залавя изцяло с тялото ви, което вече усеща, че става нещо нередно. Дъхът ви започва да пърха като птица, червата ви се гърчат като змии. Езикът ви се сковава, докато зъбите тракат неистово. Ушите заглъхват. Мускулите започват да треперят, сякаш ги е нападнала малария, а коленете се огъват като в странен танц. Сърцето се стяга неимоверно, а сфинктерът се отпуска твърде много. Така е и с цялото ви тяло. Всяка частица от вас излиза от строя по свой начин. Само очите продължават да работят. Те остават да гледат втренчено в страха.
Трескаво вземате прибързани решения. Пропъждате последните си съюзници: надеждата и вярата. Тогава побеждавате сам себе си. Страхът, който не е нищо повече от внушение, се наслаждава на триумфа си над вас.
Това трудно се описва с думи. Защото страхът, истинският страх, онзи, който ви разтърсва до мозъка на костите, който изпитвате в мига, когато застанете лице в лице със собствената ви смърт, разяжда съзнанието ви като гангрена: той протяга пипалата си към всичко, засяга дори думите, с които говорите за него. Затова ви се налага да положите неимоверни усилия, за да ги изречете. Трябва да се борите с всички сили, за да го озарите със светлината на думите. Защото не го ли направите, ако страхът ви се превърне в безмълвен мрак, от който да се мъчите да избягате и може би дори съумявате да забравите, вие сте уязвими пред бъдещите му атаки, защото така и не сте се изправили срещу победилия ви противник."
"Животът на Пи" - Ян Мартел


"Господин Съвършенство сякаш се разпадаше. И онези типове, нали са като акулите, забравиха за смотаняка и подгониха Уайтхол. Стана точно както пише в Библията - единственото нещо, което хората мразят повече от обикновения грешник, е светецът, изпаднал в немилост."
"Врагове по неволя" - Брайън Хейг


"Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи."
"Алхимикът"


,,Най-неприятното на съдбата е, че не оставя следи. Съдбата никога не прилича на съдба. Не нахлува в човешкия живот с тежки ботуши и мирис на изгоряло.
Напротив, съдбата се крие в дреболиите. В детското увлечение по пудинга с боровинки. В лекото бащино предпочитание към единия син. В случайните резултати от битката. В червено-бялата лентичка на медала.
Жалко. Защото видимата опасност може да се избегне. Защото невидимото понякога е убийствено. Защото дори и най-дребните неща могат да пораснат и да смажат един човешки живот."
Из,,Синовете на Адам"- Хари Бингам


Фантазиите трябва да бъдат нереални...
защото моментът.. секундата... в която вие получавате, това което търсите...
вие ...вече не я желаете повече.
За да продължи да съществува желанието трябва да има обекти, липсващи постоянно.
Не е "то" което вие желаете, а фантазията за него.
Така, желанието подържа луди фантазии.
Това е имал предвид Паскал, когато е казвал, че ние сме само тогава щастливи...
когато мечтаем за бъдещото щастие.
Или защо казваме...ловът е по-сладък от убийството.
Или, бъдете внимателни какво си пожелавате, не защото ще го получите...
а защото сте обречени да не го желаете, когато го имате.
Така, урока на Лакан е,ако живеете за своите желания никога няма да бъдете щастливи.
Което значи, за да бъдеш пълноценен човек трябва да се стремиш да живееш с идеи и идеали....и да не измерваш живота си с това, което си постигнал от гледна точка на желанията ти...а с тези малки моменти на общност, страст...рационалност, дори саможертва.
Защото накрая, единствения начин по който можем да измерим значимостта на нашия живот...е като оценим живота на другите.
"Животът на Дейвид Гейл "



Георги Господинов "Естествен роман"
"Във всяка секунда на този свят има една
дълга върволица от плачещи хора и една
по-малка от смеещи се.Но там има и
трета върволица, която вече не плаче и
вече не се смее. Най-тъжната от трите.
За нея ми се говори."



Ерика Джонг "Как да спасиш собствения си живот"
..."Той беше хоризонтален мъж, докато аз започвах да подозирам, че съм вертикална жена"...




"...Колко малко от нас разбират,че любовта е нежност,а нежността не е съжаление,както немалко хора смятат;още по-малко са тези,които разбират,че щастието в любовта не е в абсолютното фокусиране на всички емоции в една:човек трябва да обича много неща,а любимият трябва да се явява само като нещо,което да ги символизира;истинските възлюбени на тази земя,в очите на своите любими,са люляков цвят,корабни светлини,училищен звънец,пейзаж,запечатани разговори,приятели,детска неделя,изгубени гласове,любим костюм,есен и всички сезони,памет,да,памет,пръстта и водата на всяко съществуване.Все носталгични неща,но пък има ли по-носталгична тема от любовта?"
"Други гласове,други стаи"
Труман Капоти



"Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях.
Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти.
Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти.
Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност"