Виолетово сияние

Виолетово

От упованието на синьото и интуицията на индигото цветовият спектър достига нивото на виолетовия цвят, в който е представен най-висшият елемент на човешката природа. С виолетовото прекрачваме отвъд вярата на синьото в духа и интуитивното вникване на индигото в действителността. Виолетовото съзнателно се стреми да разгадае реалността на житейския процес. То вижда първопричините под видимостта на утвърдените положения. Виолетовото не съди по външността, тъй като сондира всяка ситуация надълбоко, за да открие коренните й причини. Мотивацията му е съзнателно да дири връзка между познатото и непознатото. Понеже неговата цел са знанията, виолетовото е неуморно в стремежа си да прониква в сърцевината на всеки проблем. То има вдъхновен ум и разбира дълбоките факти на житейския процес. Търси скритото, неясното, окултното. И тъй като е в края на духовно ориентираната половина на спектъра, виолетовото се омайва от своите сънища, видения, вдъхновения.

Подобно на другите два студени цвята – синьото и индигото, виолетовото лекува разстроените нерви. Нервното напрежение се поражда от накърнено равновесие и неспособност да се разберат фазите в процеса на живота. При синьото, индигото и виолетовото духовната страна на човека се засилва и това води до нарастване на вярата, проницателността и осъзнаването на мисията в човешкото съществуване. Поради това в тези цветове има нещо успокояващо, което облекчава неврозите.

Краен цвят в първата октава от спектъра, и в живота виолетовото се стреми към завършеност, към перфекционизъм. Но тази идея за завършеност трябва да се разбира в контекста на трансмутапията, за която говорят средновековните алхимици. Защото виолетовото подтиква човека да се рови навътре в себе си и в крайна сметка да преобрази алчната си природа, задържаща еволюцията на човечеството. Чрез подобни задълбочени изследвания виолетовото достига просветление за истинския смисъл на живота и за относителното съвършенство на всичко, което е част от него. Виолетовото е факлоносец, който дарява човечеството с плодовете на вдъхновението под формата на шедьоври на изкуството, мисълта, делото. То се бори за висши идеали и охотно се жертва, за да ги достигне.

Родено с непоклатимо доверие във вътрешния си „Аз”, виолетовото е уравновесено и изтънчено. Търсейки най-доброто във всичко, то умее да си създава успокояваща и творческа обстановка. Чувствително е спрямо вибрациите па околните и на заобикалящата го среда. Въпреки че често минава за самотник, виолетовото наистина има нужда да се уедини, за да анализира и абсорбира изводите от своите изследвания, наблюдения, хрумвания. Необходимо му е да размишлява върху опита и да се гмурне в покоя на самотата, защото виолетовото е съзнателната връзка между физическото и свръхфизическото, между обективното и субективното.

Контактът с нефизическото понякога подмамва виолетовото да заживее в омагьосаните светове на своята фантазия. Тогава мечтите за успех изместват действието и усилието. Виолетовото издига вълшебен замък, който обаче няма нищо общо, с реалността. Тъй като се намира на края на спектъра, то е склонно да се откъсне от физическата реалност и да заживее сред видения за съвършенство. Извънмерната духовност може да помъти разума и да притъпи разграничителната му способност. Въодушевено от сенките на сънищата си, виолетовото се отчайва, когато реалността внезапно напомни за себе си. Тогава то търси убежище в своето въображение.

Виолетовото не е особено словоохотливо в обществото. Макар и да таи силни страсти, често му е трудно да се изразява непринудено. Затворената му, взискателна натура държи хората настрана. То умее да очарова и радва, но рядко си прави тоя труд. Обитавайки своя фантастичен свят, виолетовото отрежда всевъзможни правила и роли на хората около себе си. То може да се възгордее, да се заслепн от самомнение, да стане арогантно до такава степен, че да дерибейства над всеки, дръзнал да навлезе в неговата светая светих. Виолетовото умее да страни от обществото и това е жалко, защото по природа то е любезно, нежно и услужливо. Въпреки че е способно да постига общоприети цели, то често предпочита да следва собствената си индивидуалност и това понякога обрича на неуспех усилията му. С находчивото си остроумие, силна проницателност и стремеж към съвършенство виолетовото може да стане водач или учител на онези, които търсят ключ към истината за житейския процес. Когато се представя в най-добра светлина, то е в състояние да обяснява любовта и мъдростта на животи така, че да възвиси и другите. Ако съумее да видоизмени егоистичната си природа и да я ориентира към безкористна служба на хората, виолетовото би могло да разбули истината и да се домогне, във възможно най-голяма степен, до съвършенство.

От Списание "Моя цвят" 2003г.


Blackmore's Night - Under a Violet Moon Live

Разликата между виолетовото и лилавото
е твърде тънка. При виолетовото има по-голяма доза синьо, а при
лилавото - червено. Все пак обикновено се схващат като един цвят.
Виолетовото е много особен цвят, много рядко срещан в природата цвят. Той носи
усещане за мистика, тайнственост. Например в анимационни филмчета можеш
да видим мантията на магьосниците в такъв цвят. Сякаш обвива някаква
недостъпна, далечна тайна.