А КАКВО Е ЛЮБОВ?....

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек
да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо
чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат
интимни отношения.
В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителският индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на секс, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвокупляват. В психологически план
любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е
необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.
В българския език съществува синоним на думата „любов“ - „обич“,
като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете
понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът
„платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни
чувства“ от половозрели индивиди, необвързани от родителски или
роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл
може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Биологичните модели на секса разглеждат любовта като бозайнически инстинкт, подобен на глада или жаждата.^[1] Хелън Фишър
- водещ експерт в областта на любовта, разделя обичта на три отделни,
частично сливащи се етапа: страстно желание, привличане и обвързване.
Страстното желание (още лъст) демаскира хората за другите; романтичното
привличане окуражава хората да фокусират енергията си върху
съвкуплението, а обвързването включва толериране на партньора.
Страстното желание е първоначалното сексуално желание, което поощрява
съвкуплението и включва увеличено произвеждане и секретиране в кръвта
на тестостерон (при мъжете) и естроген (при жените). Ефектът от тези хормони
рядко трае повече от седмици или месеци. Привличането е по-индивидуално
и романтично желание към специфичен кандидат за съвкупление.
Привличането се развива от първичното сексуално желание като обвързване
към отделна личност. Скорошни изследвания в неврологията показват, че
когато хората се влюбват, мозъкът последователно секретира определени вещества, включително феромони, допамин, норадреналин и серотонин, чието действие е подобно на амфетамините,
стимулирайки центъра за удоволствие в главния мозък, което води до
ускорено сърцебиене, загуба на апетит и сън и силно усещане на вълнение.
Изследванията показват, че този етап по принцип има продължителност от
половин до три години.^[2]
След като етапите на страстното желание и привличането са временни,
се налага въвеждането на трети етап за дългите връзки. Обвързването
представлява връзката, която поощрява любов, продължаваща много години и
дори няколко десетилетия. Обвързването често е базирано на брак
или раждане на деца, а ако става въпрос за приятелство - на неща като
общи интереси. Това се свързва с по-високите нива на веществата окситоцин и антидиуретичен хормон в сравнение с кратките връзки.^[2] Енцо Емануеле и неговите съдружници съобщават, че протеиновата молекула, позната като фактор за нервен растеж
(ФНР), е в по-големи количества, когато хората се включват за пръв път и
постепенно се връща до нормалните количества в разстояние на една
година.<sup>[3]

Източник на материала побликуван от мен тук: wikipedia</sup>